Част от нашата антиматерия трябва да липсва, като се има предвид количеството материя, останала във Вселената.
Частиците и античастиците имат противоположни свойства, като електрически заряд. Например, античастицата на отрицателния електрон е положителният позитрон. Всеки физически процес, който познаваме, създава равни количества материя и антиматерия.
Когато една частица срещне своята античастица обаче, тя „анихилира“, в крайна сметка във високоенергийни фотони. Като такава, Вселената не трябва да съдържа материя или антиматерия, а просто да бъде море от фотони. Вместо това съдържа достатъчно материя, за да направи около два трилиона галактики и, доколкото можем да кажем, няма антиматерия.
Улика за това какво се е случило с цялата антиматерия идва от факта, че „послесветенето“ на Големия взрив (космическата фонова радиация) съдържа около 10 милиарда фотона за всяка частица материя в днешната Вселена. Това ни казва, че при Големия взрив е имало 10 милиарда и една частица материя за всеки 10 милиарда антиматерия, а след оргия на унищожение е имало 10 милиарда фотона за всяка частица материя.
Физиците отдавна търсят фина асиметрия в законите на физиката, която обяснява този излишък на материя над антиматерия в Големия взрив. И смятат, че може да са го открили в поведението на неутриното.
Неутриното са призрачни субатомни частици, които рядко взаимодействат с материята. (Вдигнете палеца си; около 100 милиарда неутрино, генерирани от ядрени реакции в Слънцето, преминават през нокътя на вашия палец всяка секунда.) Неутриното се предлага в три вида и всяко неутрино непрекъснато се променя от електронно неутрино до мюонно неутрино до тау -неутрино и обратно.
От 2016 г. физиците в експеримента T2K в Япония се опитват да покажат, че неутриното се държат различно от антинеутриното. За да направят това, те генерират лъчи от мюон-неутрино и мюон-антинеутрино в съоръжение в Токай и ги изпращат до гигантския подземен детектор Super-Kamiokande, на 295 км.
Досега те са открили повече електронни неутрино и по-малко електронни неутрино от очакваното, което предполага, че неутриното наистина се държат различно от антинеутриното. Това е малък ефект, който трябва да бъде потвърден, но може да осигури механизма за създаване на доминирана от материя Вселена.
Неутриното имат твърде малка маса, за да имат голямо значение за Вселената. Най-важното обаче е, че те се въртят само по часовниковата стрелка около посоката на полета си и физиците се чудят дали неутрино и антинеутрино са имали супер-тежки партньори с противоположно въртене в Големия взрив.
Тези ултра-тежки частици биха могли да се образуват само при високоенергийните условия на Големия взрив и бързо биха се разпаднали до частиците, които виждаме днес. Правейки това, те биха могли да отпечатат своята асиметрия върху космоса, произвеждайки 10 милиарда и една частица материя за всеки 10 милиарда антиматерия, необходими, за да обяснят защо живеем във Вселена, състояща се изключително от материя.
